vicodin
Изпитът HSK като основен ориентир за определяне на равнището на овладяване на китайския език | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

март 22, 2012

Изпитът HSK като основен ориентир за определяне на равнището на овладяване на китайския език

в категория ЕЗИКОЗНАНИЕ, Яна Шишкова

Яна Шишкова
докторант към секция Китаистика, катедра Езици и култури на Източна Азия, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”

HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi), в превод „Изпит за равнище на владеене на китайския език”, се явява стандартизиран тест за изучаващи китайски език като чужд чужденци, живеещи в чужбина китайци и представители на китайските малцинства. Разработването и организацията по провеждането му се осъществява и координира от Ханбан – Главна квартира на институт Конфуций, като се администрира от институтите Конфуций в отделните страни по света.
През 2010 г. HSK бе приравнен към равнищата на овладяване на чужд език според изискванията на Европейската езикова рамка и се превърна в основно средство за подсигуряване на държавни стипендии за следване в Китай, както и реализация на пазара на труда в тази страна. Настоящият доклад запознава със структурата и съдържанието на HSK, анализира предизвикателствата пред ориентирането на обучението по китайски език в България към изискванията на HSK.

 

The HSK examination as a basic reference point for defining the levels of the Chinese language mastering

In translation HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi) means „An exam for a level of mastering the Chinese language“, and is a standardized test for foreigners who study Chinese as a foreign language, Chinese living abroad (Huaqiao), and representatives of the Chinese minorities. Its preparation and organization are realized on a state level by Hanban – the Central Office of the Confucius Hanban Institutes, and are administrated by Confucius Institutes overseas.
In 2010 HSK has been equalized with the levels of a foreign language mastering a in accordance with the European Language Framework requirements, and has become a basic means for ensuring scholarships by state for higher education in China, as well as success in the labor market in this country. The current report represents the HUSK structure and essence, and analyzes the challenges for the Chinese language learning in Bulgaria in relation with the HSK requirements.

 

Ключови думи: HSK, лексикален обем при HSK, обучение по китайски език

 

HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi), в превод – „Изпит за равнище на владеене на китайския език”, се явява стандартизиран тест за изучаващи китайския като чужд език (чужденци, живеещи в чужбина китайци, ученици и студенти от малцинствените групи), организиран и разработен на държавно равнище от Ханбан – Главна квартира на институт Конфуций, като се администрира от институтите Конфуций в отделните страни по света. Той е подобен по структура и съдържание на TOEFL, като удостоверенията за успешно издържалите важат две години.
Първият изпит HSK се провежда през 1990 г. Организиран е в пределите на Китай, а в него участват 1934 души. Двадесет години по-късно ситуацията е коренно различна. През 2010 г. броят на участвалите във всички видове тестове е 689 000 души, от които обучаващите се в курсове към институтите Конфуций са 91 000. Изпитните центрове в Китай са 93, разположени в 38 големи и средни града, а по света са общо 204, разположени в 69 държави и региони, от тях – 140 са изпитни центрове към институтите Конфуций .
Голямата популярност на HSK е свързана не само с нарастващия интерес към Китай и китайския език, но и с множеството предимства, които изпитът предоставя:
– HSK дава възможност да се установи собственото равнище на овладяване на китайския език.
– HSK се провежда централно от Китай и така се превръща в най-сигурното външно оценяване на работата на учащите и преподавателите по езика, тъй като определя стандарт, който се превръща в ориентир и цел на всяко обучение по китайски език, без оглед на видовете и формите на обучение в различните места.
– HSK осигурява достъп до държавни китайски стипендии, следване за бакалавърски и магистърски програми във висши училища в Китай, при успех най-малко 180 точки от Ниво IV, получаване на едномесечна, едногодишна, както и двугодишна магистратура за учител по китайски език . Само за 2010 г. чрез Ханбан са отпуснати 1000 стипендии за участниците в HSK, показали най-висок резултат по равнища, като общият им брой е над 4000 . Достъпът до стипендии чрез знания от своя страна се явява силен мотивиращ фактор за обучаваните, което е още една причина обучението по китайски език да бъде ориентирано към постигането на добри резултати според критериите на HSK.
– Сертификат за високо равнище на владеене на китайския език се явява предимство пред стипендиантите по други програми. Също може да спести време от обучението, тъй като за редица специалности по бакалавърска четиригодишна програма в Китай е въведена подготвителна година, през която основно се изучава китайски език. Чрез положен и успешно издържан HSK за средно и висше равнище на владеене на езика, обучаваният може да си спести подготвителната година по език и непосредствено да започне обучението си по избраната специалност.
– Все повече китайски и чужди фирми наемат работна ръка за работа в Китай, изисквайки сертификат за владеене на определено равнище на китайския език за чужденци, китайски емигранти и представители на китайските малцинства. В този смисъл, сертификатът от HSK вече дава по-голямо преимущество на пазара на труда, отколкото диплома за средно или висше образование в специалности, свързани с китаистиката, китайската филология и др.
Гореизброеното, както и внимателно планираната политика на КНР по отношение на разпространение на китайската култура по света, привличат все повече желаещи да изучават китайски език и да сертифицират собственото си равнище на владеене на езика.
България не се явява изключение от общите тенденции. Така у нас на 09.06.2006 г. в ЦИЕК (Центъра за източни езици и култури) към СУ „Св. Климент Охридски” се откри институт Конфуций в София, към който съществува и изпитен център по HSK. Ако при първото издание на изпита в България през 2006 г. се явяват трима души, то през 2010 г. те вече са над седемдесет.

 

I Структура на HSK

 

До 2009 г. структурата на HSK включва 11 нива в четири равнища на овладяване на езика, както следва: базово (3 нива), начално-средно (5 нива), висше (3 нива). В последните години тенденцията е максимално да се изравнят изискванията на тестуването с европейския опит, като през 2009 г. в Китай и през 2010 г. в чужбина е представен новият формат на теста. В него има само шест нива, които са в съответствие с международния стандарт за владеене на китайски език, съобразен с Общата европейска езикова рамка (Common European Framework – CEF), наричана по-долу ОЕЕР, и отговарят на европейските нива A1, A2, B1, B2, C1, C2 . Съответствията между нивата на провеждания досега HSK и новия формат на изпита са следните :

 

HSK – първоначален формат                                                          HSK – нов формат
Ниво Напреднали (高等)                                                                              VI ниво
Начално и средно ниво (初中等)                                                              V ниво
Базово ниво (基础等)                                                                                     IV ниво
IIІ ниво (Подготвително ниво III)
II ниво (Подготвително ниво II)
I ниво (Подготвително ниво I)

В новия изпит са залегнали три основни принципа :
– Свързване на HSK с преподаването по китайски език, ориентиране на формата на теста към най-новите тенденции при обучението по китайски език в чужбина, обвързването на HSK с учебните помагала. Основната цел на теста е „да се подпомогне преподаването чрез изпит” и „да се подпомогне ученето чрез изпит”.
– Новият формат на HSK набляга на точното и обективно оценяване, като особено набляга на практическите езикови умения на кандидатите.
– Новият HSK поставя ясни изпитни параметри, с които максимално ефективно се дава възможност на кандидатите да повишат своите знания и умения в областта на китайския език.

Основната разлика с предишния тест е променянето на самата логика на изпита и желанието да се поощрят дори минималните знания в областта на китайския език. Ако за предишното базово равнище се изискваха между 600 и 800 учебни часа, то сега за I ниво са достатъчни само 48-150 учебни часа.
Към нововъведенията се отнася и устният изпит към всяко ниво. Той се провежда отделно от писмения, в различна от него дата, и се изпраща в централата в Китай под формата на аудиозапис. Въвеждането на устен компонент е едно от големите предимства спрямо стария стандарт, тъй като преди бе напълно възможно явяващият се просто да огради напосоки достатъчно верни отговори, които да му дадат необходимия брой точки за сертификат, докато при новия формат показаните в писмения тест знания следва да се защитят и в устна форма. Така изпитът става много повече ориентиран към комуникативния аспект, а това от своя страна води до демитологизиране за трудността на китайския език и убеждението, че този език е достъпен само за малцина.

Старият формат на HSK основно наблягаше на граматиката, докато новият набляга повече на комуникативния аспект. Изискванията за лексикалния обем при писмения формат са следните :

Писмен изпит                     Срок на обучение                  Седмичен хорариум                      Обем лексика (думи)
VI ниво                                      над 3 години                                                                                                     над 5000
V ниво                                        2-3 години                                     2-4 уч. часа                                          2500
IV ниво                                      ок. 2 години                                 2-4 уч. часа                                           1200
III ниво                                     1-2 години                                     2-4 уч. часа                                           600
II ниво                                       до 12 месеца                                2-4 уч. часа                                            300
I ниво                                         до 6 месеца                                  2-4 уч. часа                                            150

При устния тест от участника се изисква да отговаря на глас, като отговорите се записват от Тестовия център. По време на устния изпит в слушалките звучи аудиозапис, чийто текст е изписан и в изпитната книжка. След сигнал от страна на квесторите всички едновременно отговарят устно в микрофона си на въпрос, зададен от диктора.

Устният изпит е подходящ за следните категории учащи :
Устен изпит                             Срок на обучение                    Седмичен хорариум                   Обем лексика (думи)
Напреднали (高级)                 над 2 години                                 2-4 уч. часа                                   около 3000
Средно ниво (中级)                 1-2 години                                      2-4 уч. часа                                  около 900
Начално ниво (初级)              6-12 месеца                                   2-4 уч. часа                                  около 200

Така представено, овладяването на началното ниво предполага 48-200 учебни часа, на средно – 96-384 (при 24 месеца по 4 часа седмично); на висше – над 400 часа.

 

II Положителни и отрицателни аспекти на изравняването на HSK с шестте нива на овладяване на чужд език според ОЕЕР

Положителните аспекти на изравняването на HSK към изискванията на ОЕЕР основно касаят следната теза – независимо къде, кога и по колко е бил изучаван китайският език, чрез сертификатите на HSK се получава стандартно в световен мащаб оценяване на равнището на владеене на езика. При липса на достатъчно помагала, всеки учител по китайски език може да организира подходящо учебно съдържание, ориентирайки се по съдържанието на HSK, и да бъде сигурен за успехите на своите ученици.
Отрицателните аспекти касаят най-вече определените от самите китайски специалисти параметри на лексикалния обем по нива, както и налагането и разпространяването на едно ново виждане за китайския като лесен за усвояване език. Особено много въпроси предизвиква сертифицирането на базовите и средните нива.

– Лексикален обем

Обемът думи, който според изискванията на HSK за А1 е 150, а за А2 – 300, съответства напълно на изискванията на ОЕЕР за европейските езици. Китайският език обаче има съществени различия с тях, които не са отчетени при формирането изискванията за минималния брой думи. Една от основните разлики с европейските езици например е йероглифният запис, като йероглифите съвсем не обозначават само една дума, а цели понятия и дори понятийни ядра, които обединяват дори различни части на речта. Например:

niú

1) крава (същ., ж. р., ед. ч.); биволица
бик (същ., м. р., ед. ч.); вол, бивол;
теле (същ., ср. р., ед. ч), биволче, малаче
стадо крави (същ., ж. р., мн. ч.), биволи
2) Бик (знак от китайския зодиак)
3) телешко/-а/-и (прил. име)
4) Звезден дом „Ниу” (Бик)
5) (разг.) Супер! Върхà!
6) (диал.) инатя се, инат, упорствам
7) (диал.) придавам си важност, надувам се
8) Ниу (фамилия)

Дори само от една подобна речникова статия се вижда как един йероглиф може да обозначава над двадесет думи. Подобно наслагване на множество значения към един и същи йероглиф е свързано с дългата непрекъсната история на китайския език. Според един от водещите изследователи на китайското писмо, г-н Тан Лан, пиктограмите имат пет хиляди годишна история (Тан Лан 1981:63).

Откритите през 1962 г. пиктограми върху коруби на костенурки и животински кости от неолитното селище Дзяху, провинция Хънан, обаче са датирани към IV хил. пр. н. е., което предшества дори шумерското писмо и увеличава историята на китайската писменост на над шест хиляди години. Особено много нова лексика се е появила с насилственото отваряне на Китай към света в следствие на Опиумните войни от средата на XIX век, а също и със стартирането на политиката за откритост от 1979 г. насам и развитието на новите технологии. В съвременния етап от развитието на китайския език създаването на нови йероглифи на практика е изключено, което отново води до прибавяне на нови значения към вече съществуващи йероглифи.
Достатъчни ли са при това положение 150-200 думи за първо ниво на владеене на езика? Колко йероглифа следва да бъдат овладяни за А1? Кои са думите, които се предполага, че осигуряват ниво А1, съобразено с изискванията на ОЕЕР?
ОЕЕР дава едни и същи изисквания за езици, които не само че принадлежат на различни езикови семейства, но и са съвършено различни по обем. Ако проследим броя на думите в китайския, английския и българския език например, виждаме следното:

 

Лексикален обем според най-пълните тълковни речници
КИТАЙСКИ ЕЗИК: «韩汉大词典» („Голям корейско-китайски речник”) 55 000 йероглифа и 450 000 думи и фрази
АНГЛИЙСКИ ЕЗИК: Longman Dictionary; 230 000 думи и фрази; 147 000 колокации (готови изрази)

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: Речник на българския език от А до П; 96 000 думи; предполагаем обем ок. 160 000 думи

 

При 450 000 думи и фрази в китайския език, 377 000 в английския език и 160 000 в българския език е очевидна нуждата да се подхожда към всеки език според неговите особености, а не непременно да се върви към генерализиране и обобщаване на критериите. Богатството на езика означава не просто научаване на повече прилагателни и фразеологизми, характерни за висшата форма на овладяване на един чужд език, но, както е в случая с китайския език, наличието и на много повече съществителни и глаголи, необходими за обикновеното общуване. Приведено в цифри, това означава, че ако за европейските езици средното равнище според дефинициите за нива В1 и В2 предполага около 3500-5000 думи, то за същото равнище на владеене на китайския език са необходими 10 000-12 000 думи. В изискванията на HSK за А1 обаче се изискват само 150-200 думи, а за висшето С1 едва 2500 думи.
Ако разгледаме матрицата за самооценка на ниво А1 според ОЕЕР, виждаме да се проверяват следните знания и умения:

РАЗБИРАНЕ

Слушане – Мога да разбирам познати думи и често употребявани изрази, свързани с мен, моето семейство и конкретно непосредственото ми обкръжение, когато се говори бавно и отчетливо.

Четене – Мога да разбирам познати имена, думи и съвсем прости изречения, напр. в обяви, плакати или каталози.

ГОВОРЕНЕ

Участие в разговор – Мога да общувам по прост начин, при условие, че събеседникът е готов да повтори или по-бавно да преформулира казаното и да ми помогне да изразя, това, което се опитвам да кажа.

Самостоятелно устно изложение – Мога да задавам и отговарям на прости въпроси по познати теми или за това, от което имам непосредствена нужда.

ПИСАНЕ

Мога да използвам прости изрази и изречения, за да опиша мястото, където живея, и хората, които познавам. Мога да напиша кратък лесен текст върху пощенска картичка (напр. от почивка). Мога да попълня личните си данни във въпросник (напр. името, националността и адреса си в хотелски формуляр).

 

Както е видно, в таблицата не се упоменава конкретен брой думи, а само се дават насоки, които ориентират за тематичния и лексикалния обем. Китайците обаче задават именно 150 думи за А1, с които при много точен анализ на най-нужната за оцеляването в чужда страна лексика биха могли да бъдат покрити само изискванията за слушане с разбиране, участие в разговор и самостоятелно устно изложение, но не и за писане и четене.
За да се напише дори и най-прост текст на китайски език е необходима огромна подготвителна работа, свързана с увод в йерголификата, при който се изучават 24те основни черти , от които се състоят всички йероглифи на китайския език, въвеждат се термините „ключ” и „фонетик” и др. Ако приемем бройката 150 съотнесена както за думи, така и за йероглифи, макар това да не е коректно, отново ще се натъкнем на невъзможност да напишем и най-прост текст върху пощенска картичка или да попълваме личните си данни само със 150 йероглифа, тъй като, за да се овладее един йероглиф, обикновено се налага да се овладяват по още няколко покрай него.
Например йероглифът 是 shì „съм”, се състои от три други йероглифа (елемента) – 日 rì „слънце”, 下 xià „отдолу” и 人 rén „човек”. За да бъде овладян йероглифът 是, следва първо да се научат трите съставящи го йероглифа. Така за една дума се налага да се учат от един до четири-пет йероглифа. При това положение, за да се напишат 150 от най-често срещаните думи, следва да се овладеят поне 200-400 йероглифа. Същото се отнася и до компонента четене, тъй като ако можем да прочетем даден йероглиф, означава, че преди това сме се научили да го пишем.
Получава се, че цифрата 150-200, залегнала при ниво А1, независимо дали се касае за думи или йероглифи, е целенасочено занижена.

 

– Промяна в логиката на съставяне на учебни системи и тестове
През последните две години Главната квартира на Институт Конфуций широко рекламира учебни системи, ориентирани изцяло към интерактивното обучение. Една от тях е „Великата китайска стена” – система, която изисква специален хардуеър (мишка, микрофон, слушалки, ключ за учителя, ученика и системния администратор), софтуеър и достъп до интернет, отделно шест учебника и шест учебни тетрадки за всяко отделно равнище (базово, средно и висше). Системата е изцяло интерактивна, компютърът следи дори произношението на обучавания, като се набляга почти единствено на комуникативния аспект, без отделни пояснения по граматика, без йероглифика и уроци по фонетика. Учебното съдържание изцяло е ориентирано към нивата според новия HSK.
Авторът имаше възможността да участва в подобно обучение и да наблюдава открит урок, в който се демонстрираше учебният процес. В урока участваха петнадесет студента от цял свят, отишли в Пекин специално за този курс. За два учебни часа бяха предадени три диалога с новите думи, в същото време чрез повторение студентите следваше да затвърдят научените фрази. Никакви граматични, лексикални пояснения не бяха дадени, нито един йероглиф не бе усвоен. Самите студенти демонстрираха заучени фрази и незнание на граматиката, йероглификата, както и не говорехе с тонове. Тъй като тоновете играят първостепенна роля при говоренето и разбирането на езика, демонстрираната система бе просто неефективна и дори вредна за обучението по китайски език.

Подобно отношение към преподаването на китайски език на самите китайски съставители на учебните помагала показва, че за тях не е важно чужденците да изучават езика, а само да го владеят до степен да се справят в елементарни ситуации. Виждането, залегнало в изработването на тази учебна система, което бе изказано от авторите на „Великата китайска стена” по време на обучението, бе насочено към развенчаването на представата за китайския като за най-трудния език на света. Същото виждане е залегнало и при сертифицирането на базовото и средното ниво в HSK. Ние обаче не можем да се съгласим с опростяването на преподаването и сертифицирането на всяка цена, поради няколко фактора:

– С непрекъснатата си шестхилядигодишна история, с йероглифния запис и тоналната система, китайският език наистина е много труден за усвояване и всяко твърдение в обратна посока въвежда обучаваните в заблуждение.

– Трудността на китайския език е станала пословична с времето, затова не бива нарочно да се въвеждат обучаваните в заблуждение в обратна посока. Мотивацията следва да повишава чрез въвеждането на културни реалии, интерактивност, поставяне в реални езикови ситуации, проверка на знанията чрез HSK и др., но не и чрез преднамерено спестяване на важна информация, нито чрез обучение само по отделен аспект на езика.

 

III Изводи
Приравняването на HSK към изискванията на ОЕЕР при всички случаи се явява логично продължение на общите тенденции и европейския опит в преподаването на чуждите езици. Впечатляващият брой участници, който прогресивно нараства всяка година, сам по себе си говори в полза на провеждането на подобен изпит, тъй като чрез него се проверява и сертифицира собственото ниво на владеене, дава се външна оценка на преподавателя по език, осигурява се кариерно развитие чрез стипендии, както и възможности за намиране на работа в Китай.
Бъдещето на HSK обаче ще зависи от китайските специалисти, които го съставят и разпространяват. Дали форматът ще остане подвеждащ и недоизяснен като тематично съдържание, лексикален обем и проверка на основите на граматиката или ще бъде анализиран с помощта на чужденци преподаватели по езика, които да насочат вниманието към определени проблеми. Дали ще се издават все повече интерактивни системи, които се стремят да отнемат водещата роля на учителя или ще се проумее, че учителят, освен проводник на знания, е и силен мотивиращ фактор. Със своите знания и умения учителят може да отвърне индивидуално на нуждите на отделния обучаван, докато компютърът не може да предвиди къде и как ще възникне проблем в усвояването.
HSK е и ще бъде важен ориентир за всяко едно обучение по китайски език, но в сегашния си вид е добре да бъде възприеман именно като ориентир, а не като цел на обучението. Превръщането му в цел е въпрос на множество анализи от страна на учители и методици китайци и чужденци, на воля и желание да бъдат приети препоръки и предложения за подобряването на HSK от страна на неговите автори и разпространители.

 

ЛИТЕРАТУРА
1. Задоенко Т. П., Хуан Шуин, Основы китайского языка, Вводный курс, 2-е изд., М., Наука, 1993
2. Li Xueqin, Garman Harbottle, Zhang Juzhong and Wang Changsui, The earliest writing? Sign use in the seventh millennium BC at Jiahu, Henan Province, China., Antiquity 77 (295), 2003
3. 许琳、王路江、曲德林等, 长城汉语——生存交际 1,北京语言大学出版社,北京,2010,第8次印刷
3. 唐兰, 古文字学导论,济南,齐鲁书社,1980

В ИНТЕРНЕТ
1. Институт Конфуций в София: http://confuciusinstitute.bg/
2. Официален сайт на Ханбан: http://english.hanban.org/
3. Council of Europe: http://www.coe.int/t/dg4/linguistic/cadre_en.asp

The HSK examination as a basic reference point for defining the levels of the Chinese language mastering

By Yana Shishkova
Doctor’s degree candidate in the Department of Chinese Studies, Centre for Eastern Languages and Studies, Faculty of Classical and Modern Philology, Sofia University “St.Kl.Ohridski”

In translation HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi) means „An exam for a level of Chinese language mastering“, and is a standardized test for foreigners who study Chinese as a foreign language, Chinese living abroad (Huaqiao), and representatives of the Chinese minorities. Its preparation and organization are realized on a state level by Hanban – the Central Office of the Confucius Hanban Institutes, and are administrated by Confucius Institutes overseas.
In 2010 HSK was equalized with the levels of a foreign language mastering, in accordance with the European Language Framework requirements, and has become a basic means for ensuring scholarships by state for higher education in China, as well as to achieve success in the labor market in this country. The current report represents the HUSK structure and essence, and analyzes the challenges for the Chinese language learning in Bulgaria in relation with the HSK requirements.

 

Key words: HSK, lexical storage in HSK, Chinese language learning

 

 

In translation HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi) means „An exam for a level of mastering the Chinese language“, and is a standardized test for foreigners who study Chinese as a foreign language (Chinese living abroad (Huaqiao), and representatives of the Chinese minorities). Its preparation and organization are realized on a state level by Hanban – the Central Office of the Confucius Hanban Institutes, and are administrated by Confucius Institutes overseas. Its structure and content is similar to the TOEFL, as the passing certificates are valid for two years.

 

The first HSK exam was conducted in the 1990. It was organized within the frames of China and 1934 people sat for it. Two decades later the situation was totally different. In 2010, 689 000 people sat for all kinds of tests, and the students who attended the Confucius Institutes courses were 91 000 of the sum total. There are 93 exam centres in China, situated in 38 large and meduim-size cities, and there are 204 of them all over the world, located in 69 countries and regions, of which 140 are the exam centres of the Confucius Institutes .
HSK’s great popularity is not only due to the increasing interest in China and the Chinese language, but also to the many advantages this exam offers:
– The HSK allows you to define your own level of mastering Chinese
– The HSK is carried out directly from China and is therefore the most reliable way of assessing the learners’ and teachers’ language achievement, as it sets a standard which becomes a reference point and a goal of any Chinese language course, regardless of the teaching formats in different places.
– The HSK gives access to state Chinese scholarships, achieving bachelor’s and master’s degrees in China universities; at a rate of at least 180 points in Level IV – a one-month, a one-year, or a two-year Chinese language teacher’s master degree15. Only for 2010, Hanban gave 1000 scholarships to the HSK applicants with the highest result in different levels, and their sum total is 400016 . The access to scholarships due to knowledge, on the other hand, serves as a strong motivation factor for learners, which is yet another reason for the Chinese language teaching to be shifted to achieving good results according to the HSK criteria.
– A certificate for a high level of mastering Chinese is an advantage over scholarship students from other programs. In addition it saves education time, as there is a preparatory year for many subjects in 4-year bachelor’s programs in China, during which the focus is on learning Chinese. By sitting for and passing the HSK for intermediate and advanced language mastering level, the learner can skip the preparatory year and immediately start learning the subject of his/her choice.
– More and more Chinese and foreign companies hire workforce to work in China, requiring a certificate for mastering a certain level of Chinese for foreigners, emmigrants and representatives of Chinese minorities. In this respect, the HSK certificate offers more advantage on the labour market than a college and higher education degree in subjects, such as Chinese studies and literature, etc.
All the above mentioned, as well as the carefully conducted policy of PRC in relation to the Chinese culture’s distribution around the globe, attract more and more people to learn Chinese and to certify their own language mastering level.
Bulgaria is no exception from the common trends. For example, a Confucius Institute was set up in our counrty on the 9th of July, 2006, at the Centre for Eastern Languages and Studies of the SU “St.Kl.Ohridski” in Sofia, along with its HSK exam centre. If only three people sat for the HSK exam when it was first conducted in 2006, in 2010 the applicants are more than 70.

 

 

I The HSK structure

 

Until 2009 the HSK structure comprised 11 degrees of 4 levels of mastering Chinese, which were; basic level (3 degrees), beginner-intermediate (5 degrees), and advanced (3 degrees). During the last years the trend is to the highest degree to equalize the test requirements with the european experience, and the new testing format was introduced in 2009 in China and in 2010 overseas. It comprises only 6 levels, consistent with the international Chinese language mastering standard, which adheres to the Common European Framework (CEF, called OEEP below), and correspond to the European levels A1, A2, B1, B2, C1, C215 . The common points of the levels of the previous and the current HSK exam format are the following16:

 

HSK – the initial format HSK – the new format
Advanced Level (高等) Level VI
Beginner’s and Intermediate Level (初中等) Level V
Basic Level (基础等) Level IV
Level IIІ (Preparatory level III)
Level II (Preparatory level II)
Level I (Preparatory level I)

 

There are three basic principles, underlying the new testing format2:
– Linking HSK with the Chinese language teaching; shifting the test format to the latest Chinese language teaching trends abroad; connecting the HSK with teaching literature. The main purpose of the test is “to assist teaching via an exam”, and to “assist learning via an exam”.
– The new HSK format focuses on the precise and objective evaluation, and on the practical language skills of the applicants in particular.
– The new HSK sets clear exam parameters, with which the applicants are able to a great extent to develop their Chinese language knowledge and skills.
The main difference with the previous test type is the altered logic of the exam itself, as well as the desire to encourage even the slightest Chinese language skills. If for the previous basic level there were between 600 and 800 classes needed, now for level I are enough only 48-150 classes.
The innovations also include an oral exam after each level. It takes place separately from the written one, on a different date, and is sent to the Chinese central as an audio record. The oral exam introduction is one of the key advantages over the older standard, as previously it was possible for the applicant to randomly guess enough correct answers to have the points necessary for a certificate; while with the new format the skills shown at the written exam should also be demonstrated orally.
This makes the exam to a greater extent oreinted toward the communicative aspect, which, in its turn, disenchants the myth about the difficulty of Chinese and the belief that this language can be mastered only by few.
The previous HSK format used to focus on grammar, while the new one focuses more on the communicative aspect. The written format vocabulary requirements are the following :

 

Written exam Teaching term (number of) teaching classes per week Vocabulary volume (word count)
Level VI over 3 years over 5000
Level V 2-3 years 2-4 classes 2500
Level IV ок. 2 years 2-4 classes 1200
Level III 1-2 years 2-4 classes 600
Level II до 12 months 2-4 classes 300
Level I до 6 months 2-4 classes 150

 

In the oral part the applicant is asked to answer aloud, and the answers are recorded by the Test centre. During the oral exam an audio record sounds through the headphones, the text of which is written in the exam paper. After a signal from the questors, everybody answers aloud in the microphone the answer to a question, asked by the announcer. The oral exam is appropriate for the following categories of learners :
Oral exam Teaching term (number of) teaching classes per week Vocabulary volume (word count)
Advanced (高级) More than 2 years 2-4 classes about 3000
Intermediate level (中级) 1-2 years 2-4 classes about 900
Beginner’s level (初级) 6-12 months 2-4 classes about 200

Represented in this way, the beginner’s level acquisition suggests 48 to 200 classes; intermediate level acquisition – 96 – 384 (with 24 months of 4 classes a week); and advanced level – over 400 classes.

 

II Positive and negative aspects of leveling the HSK with the six levels of foreign language acquisition according to the OEEP

 

The positive aspects of the HSK levelling with the OEEP requirements basically concern the following thesis: no matter where, when and for how long Chinese language has been studied, with the HSK certificates one has a standard assessment worldwide of the language level mastering. In the case of insufficient teaching literature, every Chinese language teacher can organize an appropriate learning material by using the HSK content as a reference point, and be sure of the students’ success.
The negative aspects concern mainly those lexical level volume parameters, defined by the Chinese language experts, as well as the introduction and spreading of a new notion about the Chinese language as easy to master. Particularly many questions are arise with the certification of the basic and intermediate levels.

 

– Vocabulary volume
The word volume, which according to the HSK requirements for А1 is 150, and for А2 – 300, is fully adherent to the ОЕЕР requirements for European languages. The Chinese language, however, has essential differences from them, which have not been taken into account when forming the minimal word count requirements. One of the main differences with the European languages, for instance, is the hieroglyph writing system, as the hieroglyphs do not signify just a single word, but whole concepts and even concept nuclei, which unite even different parts of speech.For instance:

 

niú 1) cow (n., female, sg.); buffalo-cow
bull (n., male, sg.); ox, buffalo;
calf (n., neuter., sg.), buffalo-calf
herd of cows (n., female., pl.), herd of buffaloes
2) Ox (a Chinese zodiac sign)
3) calf (adj.)
4) The 牛 constellation (Ox)
5) (dial.) Cool! Awesome!
6) (dial.) be obstinate, obstinate, stubborn
7) (dial.) put on airs, give oneself airs
8) Niú (surname)

 

Even from one such dictionary extract it can be seen that a hieroglyph might have more than twenty word meanings. Such meaning clustering in one single hieroglyph is typical of the long and incessant history of the Chinese language. According to one of the leading Chinese writing experts, Mr Tan Lan (?) the pictograms have a five-thousand year old history (Tan Lan, 1981:63). However the pictograms, found on turtle shells and animal bones in the Neolithic settlement of Dzyahu, at the Henan province, date back to about the fourth millenium BC, which precedes even the Sumerian writings4 and increases the history of the Chinese writing system to over six thousand years. A particularly large number of new words came about with the forced opening of China to the world, as a consequence of the Opium wars in mid-nineteenth century, as well as with the introduction of the openness policy in 1979 until now and the development of new technologies. At the current stage of Chinese language development, the invention of new hieroglyphs is practically out of the question, which again results in the addition of new meanings to already existing symbols.
In this case, are 150 to 200 words enough for the first level of language mastering? How many hieroglyphs should be learnt for an A1 level? Which are the words that are supposed to ensure an A1 level, consistent with the OEEP requirements?
The OEEP sets one and the same requirements for languages, which do not only belong to different language families, but are totally different in terms of vocabulary volume. If we trace the word count of the Chinese, English and Bulgarian languages, for example, we can see the following fact:

 

Chinese language

Vocabulary volume according to the most exhaustive dictionaries «韩汉大词典»
(„The Full Korean-Chinese Dictionary”)
55 000 hieroglyphs и 450 000 words and expressions

English language

Longman Dictionary, 230 000 words and phrases; 147 000 collocations (fixed expressions)

Bulgarian language

Bulgarian Language Dictionary From А to П;  96 000 words; supposed volume of ab. 160 000 words

 

With the 450 000 words and phrases in the Chinese language, 377 000 in English and 160 000 in Bulgarian, it is obvious that every language should be approached according to its unique characteristics, rather than generalizing and simplifying the criteria. A language uniqueness does not suggest simply memorizing a lot of adjectives and phrases, typical of the higher extent of foreing language acquistition, but, as in the case of Chinese, the presence of a lot more nouns and verbs, necessary for the average communication. In terms of numbers this means that if for European languages the average level, according to the B1 and B2 level definitions6 suggests about 3500-5000 words, then for the same level of mastering Chinese between 10 000 and 12 000 words are necessary. In the HSK A1 requirements, however, the required word count is between 150 and 200, and for the advancxed C1 level – only 2500 words are needed.
If we examine the A1 level self-evaluation matrix according to the OEEP, we can see that the following skills are required:

 

Understanding Speaking Writing Listening Reading ConversationSkills Independent oral presentation

I am able to understand familiar words and often used expressions, related to me, my family and my direct surrounding, provided they are spoken clearly and slowly. I am able to understand familiar names, words and simple sentences, for example in posters, ads and catalogues. I am able to communicate in a simple way, provided the interlocutor is ready to repeat, speak more slowly or paraphrase what s/he has said, or help me express myself. I can ask simple questions on familiar subjects, or about my direct needs. I can use simple expressions and sentences to describe the place where I live or the people I know. I can write a short and simple text on a postcard (for example, from a holiday). I can fill in my personal data in a question form (for example, my name, nationality and address in a hotel form)

As it can be seen, there is no precise number of words pointed out in the chart, but only certain directions to give an idea of the thematic and lexical volume. The Chinese however require exactly 150 words for the A1 level, with which via a very punctual analysis of the lexis most necessary in a foreign country, only the listening comprehension requirements might be covered, as well as converstaion participation and an independent oral presentation, but not writing and reading skills.
To write even the simplest text in the Chinese language, a great amount of preparatory work is necessary, including an introduction to hieroglyphics, with which the 24 fundamental characters from which all the Chinese hieroglyphs consist are studied; the terms “key”, “phonetics” etc. are introduced, and many other things. If we accept the number 150, related to words, as well as to hieroglyphs, even though it wouldn’t be adequate, we again would be unable to write even the most elementary text on a postcard, or fill in our personal data using 150 hieroglyphs, because for a hieroglyph to be mastered, it is usually necessary to master a few more along with it.
For instance the是 shì hieroglyph (“to be”) consists of three other hieroglyphs (elements) – 日 rì “sun, day”, 下 xià “downwards, below” and 人 rén “human being, person”. To master the 是 hieroglyph, it is necessary for its three component hieroglyphs to be mastered first. Similarly, to learn a word, one needs to learn one to four or five hieroglyphs. This means that for 150 of the most common words to be written, at least 200 to 400 hieroglyphs need to be learnt. The same goes for the reading component, as if one is able to read a certain hieroglyph, generally this means one has learnt to write it first.
It turns out that the number 150-200, regarded as necessary for an A1 level, whether related to words or hieroglyphs, is deliberately lowered.

 

– Change in the constitution logics of learning systems and tests
For the last two years the Confucius Institute Main Headquarters has been widely advertising systems of learning, oriented entirely toward interactive learning. One of them is “The Great Wall of China” –a system which requires a special hardware (a mouse, a microphone, a headphone, and a key for the student, the teacher and the system administrator), software and access to the Internet, as well as six textbooks and six workbooks, one for each level (basic, intermediate and advanced). The system is entirely interactive, the computer observes even the learner’s pronunciation, and almost only the communicative aspect is focused on, without separate grammar explanations, without hieroglyphics and lessons in phonetics. The learning material is wholly oriented toward the levels according to the new HSK format.
The author of this work had the chance of participating in one such type of course and observing an open class, where the teaching process was demonstrated. In this lesson fifteen university students from all over the world took part, who had come to Beijing specially for this course. For two classes three dialogues were introduced with the new words, and at the same time the learners were supposed to memorize the phrases via repetition. No grammatical or lexical explanations were given, and no single hieroglyph was adopted. The students themselves demonstrated memorized phrases, lack of knowledge of the grammar, as well as hieroglyphics, and no command of the tones. Having in mind that the tones play a key role in speaking and understanding of Chinese, the system in question was simply ineffecient and even bad for the learning process.
Such an attitude toward the Chinese language teaching form the Chinese authors of the learning materials shows that to them it doesn’t matter whether the foreigners actually master the language, but whether they are able to manage in elementary situations. The belief, underlying this learning system, which was expressed by the authors of “The Great Wall of China” during the teaching process, was oriented toward dismantling the notion of Chinese as the hardest language in the world. The same idea can be seen in the certification of the basic and intermediate HSK level. However, we cannot accept the simplified way of teaching, nor the certification at any cost, for a number of reasons:
– With its six-thousand year history, its hieroglyph writing and tonal system, the Chinese language is indeed very hard for acquisition and anything said contrarywise would mislead the learners.
– The Chinese language difficulty has become quintessential in the course of time, and therefore learners should not be deliberately misled in the opposite belief. Motivation should be increased by introducing culture realia, interactiveness, setting up real language situations, knowledge check-up by means of HSK, etc., but not by deliberate hiding of important information, nor by teaching only a certain language aspect.

 

III Conclusions
The HSK levelling with the OEEP requirements is in any case the logical continuation of the common trends and European experience in foreign language teaching. The remarkable number of applicants, which progressively grows each year, itself shows the advantages of conducting such an exam, because it helps learners to verify and certify their own level of competence, gives the language teacher an objective assessment, provides a career opportunity via scholarships, as well as the opportunity to find jobs in China.
The future of HSK, however, is dependent on the Chinese experts who prepare and distribute it. Whether the exam format will remain misleading and unclear in thematic content, vocabulary volume and examination on the grammar foundations; or it will be analyzed with the help of language teachers from other countries, who will draw the attention to certain problems. Whether more and more interactive systems will be invented, aiming at taking away the teacher’s leading role, or it will become clear that the teacher, apart from being conductor of knowledge, is also a strong motivating factor. With his/her knowledge and skills the teacher can respond individually to the needs of a particular learner, while the computer cannot forsee when and how a problem can arise in the acquisition process.
HSK is and will be an important reference point for any type of Chinese language education, but in its current format is good to regard it precisely as a reference point, rather than an education goal. Its becoming a goal is a matter of many Chinese and foreign teachers and methodicians’ analyses: as well as of its authors and distributers’ willingness and desire whether to accept HSK improvement recommendations and suggestions.

 

Bibliography
1. Задоенко Т. П., Хуан Шуин, Основы китайского языка, Вводный курс, 2-е изд., М., Наука, 1993
2. Li Xueqin, Garman Harbottle, Zhang Juzhong and Wang Changsui, The earliest writing? Sign use in the seventh millennium BC at Jiahu, Henan Province, China., Antiquity 77 (295), 2003
3. 许琳、王路江、曲德林等, 长城汉语——生存交际 1,北京语言大学出版社,北京,2010,第8次印刷
3. 唐兰, 古文字学导论,济南,齐鲁书社,1980

On the Internet
1. Confucius Institute in Sofia: http://confuciusinstitute.bg/
2. Hanban’s official website http://english.hanban.org/
3. Council of Europe: http://www.coe.int/t/dg4/linguistic/cadre_en.asp

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.